Енциклопения на българския език

изхабя

[isxɐˈbʲa]

изхабя значение:

1. (пряко) Правя нещо негодно за употреба чрез прекомерно ползване или небрежност; износвам.
2. (за сечиво) Правя острието на режещ инструмент тъпо.
Ударение
изхабя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ха-бя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
изхабя се
Видова двойка
изхабявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изхабя

(пряко)
  • Внимавай да не изхабиш батериите твърде бързо.
  • Майсторът изхаби материала и не успя да направи масата.
(за сечиво)
  • Изхабих ножа, като рязах тел с него.

Антоними на изхабя

Как се пише изхабя

Грешни изписвания: исхабя, изхабъ, йзхабя, изхъбя
Представката е из-, пише се със 'з'. Окончанието е (за II спрежение), а не 'ъ'.

Етимология

Произход:Неясен/Български
Оригинална дума:хабя
Представка 'из-' + 'хабя'. Произходът на 'хабя' не е напълно изяснен, предполага се връзка с диалектни форми или заемка с променено значение (тур. hba - напразно). Значението се свързва с разваляне, погубване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изхабя нервите си
  • изхабя материал
  • изхабя момент
Фразеологизми:
  • изхабя си думите