похабя
[poxɐˈbʲɐ]
похабя значение:
1. (пряко) Увреждам нещо, правя го негодно за употреба чрез небрежност или неправилно използване; развалям.
2. (преносно) Изразходвам напразно (време, талант, живот, средства) без смислен резултат.
- Ударение
- похабя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ха-бя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- похабявам
Примери за използване на похабя
(пряко)
- Ако не внимаваш с ножицата, ще похабя плата.
- Влагата успя да похабя мебелите на верандата.
(преносно)
- Той не искаше да похабя таланта си в безсмислени занимания.
- Жалко е да се похабя толкова млад живот.
Антоними на похабя
Как се пише похабя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хабя
От глагола 'хабя' (износвам, руша) с подсилваща представка по-. Коренът вероятно е свързан със диалектното 'хабен' (износен, лош).
Употреба
Чести словосъчетания:
- похабя материал
- похабя талант
- похабя нерви