Енциклопения на българския език

изнуряване

[iznur'ʲavɐnɛ]

изнуряване значение:

1. (общо) Процес на крайно физическо или психическо изтощение; довеждане до състояние на безсилие.
Ударение
изнуря̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ну-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
изнурявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изнуряване

(общо)
  • Системното недоспиване доведе до пълно изнуряване на организма му.
  • Тренировките бяха насочени към изнуряване на противника.

Антоними на изнуряване

Как се пише изнуряване

Пише се с я в корена под ударение (променливо я, макар тук да е в наставката на несвършения вид). Окончанието е -не.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:изнурять
Заемка или влияние от руския език (изнурение), коренът е свързан с 'нирям' (потапям се, изчезвам - остаряло) или с идеята за изтощаване до край.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • физическо изнуряване
  • до изнуряване