Енциклопения на българския език

изстудяване

[istodˈjavɐnɛ]

изстудяване значение:

1. (пряко) Действието по глагола изстудявам; процес на понижаване на температурата на обект, помещение или течност до ниски стойности.
2. (преносно) Загуба на емоционална топлина, поява на отчуждение или безразличие в отношенията.
Ударение
изстудя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-сту-дя-ва-не
Род
среден
Мн. число
изстудявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изстудяване

(пряко)
  • Бързото изстудяване на метала го прави по-крехък.
  • Системата за изстудяване на двигателя се повреди.
(преносно)
  • След скандала настъпи трайно изстудяване в отношенията им.

Антоними на изстудяване

Как се пише изстудяване

Думата се пише с 'зс' (представка 'из-' и корен 'студ'). Променливото 'я' се запазва, тъй като е в ударена сричка пред мека сричка (в случая пред 'ва' не важи правилото за преминаване в 'е', защото е суфикс).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:студъ
Произлиза от старобългарския корен *studъ (хлад, студ), комбиниран с префикс из-, указващ завършеност или изчерпателност на действието, и наставка за отглаголно съществително -не.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рязко изстудяване
  • камера за изстудяване