Енциклопения на българския език

изстина

[iˈstina]

изстина значение:

1. (физика/бит) Губя топлината си, ставам студен (за предмет, течност, тяло).
2. (медицина) Разболявам се от простуда поради излагане на студ.
3. (преносно) Губя интерес, чувства или ентусиазъм към някого или нещо.
Ударение
изстѝна
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-сти-на
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
изстивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изстина

(физика/бит)
  • Супата изстина, докато те чакахме.
  • Земята изстина след залеза.
(медицина)
  • Излязох без шапка и веднага изстинах.
  • Детето изстина на вятъра.
(преносно)
  • Сърцето му изстина към нея.
  • Желанието ми за работа изстина бързо.

Антоними на изстина

Как се пише изстина

Грешни изписвания: истина, изтина

Пише се с зс. Представката е из-, а коренът започва със с (стина). При изговор 'з' се обеззвучава, но се пише.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:истинути
От из- + стина (ставам студен). Сродна с 'студ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изстина на куче
  • мястото му изстина
Фразеологизми:
  • мястото му изстина