Енциклопения на българския език

изпращачка

[isprɐˈʃtat͡ʃkɐ]

изпращачка значение:

1. (бит) Жена, която изпраща някого (на път, на гарата и др.).
2. (разговорно) Тържество или събиране по случай заминаването на някого (войник, студент, емигрант).
Ударение
изпраща̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пра-щач-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
изпращачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпращачка

(бит)
  • Сред тълпата имаше много посрещачи и нито една изпращачка.
(разговорно)
  • Направихме страхотна изпращачка на новобранците.
  • Довечера сме на изпращачка у Иван.

Синоними на изпращачка

Антоними на изпращачка

Как се пише изпращачка

Пише се с з в представката из-, въпреки обеззвучаването пред п.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпращам
От глагола 'изпращам' + наставка '-ачка'. Може да означава както вършителя на действието (жена), така и събитието (опредметено действие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма изпращачка