Енциклопения на българския език

изпитвателен

[isˈpitvɐtɛlɛn]

изпитвателен значение:

1. (пряко) Който служи за проверка, изпробване или изследване на качествата на нещо.
2. (преносно) Който изразява проучване, търсене или очакване на отговор (за поглед, тон).
Ударение
изпѝтвателен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-пит-ва-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
изпитвателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпитвателен

(пряко)
  • Новият самолет премина през дълъг изпитвателен период.
  • Лабораторията разполага с модерен изпитвателен стенд.
(преносно)
  • Тя хвърли към него бърз изпитвателен поглед.
  • В гласа му се долови изпитвателна нотка.

Антоними на изпитвателен

Как се пише изпитвателен

Пише се с и след представката (из-пит-вам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпитвам
От глагола 'изпитвам' + наставка '-телен', обозначаваща предназначение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпитвателен срок
  • изпитвателна станция
  • изпитвателен полигон
  • изпитвателен поглед