Енциклопения на българския език

изолаторен

[izolaˈtɔrɛn]

изолаторен значение:

1. (техника) Който се отнася до изолатор (устройство или материал) или служи за изолация (прекъсване на контакт, предпазване от преминаване на ток, топлина, звук).
2. (медицина) Свързан с помещение за изолация (изолатор) на болни от заразни болести.
Ударение
изолатóрен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-зо-ла-то-рен
Род
мъжки
Мн. число
изолаторни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изолаторен

(техника)
  • Техникът подмени старата изолаторна верига на далекопровода.
  • За поправката ще ви е необходима качествена изолаторна лента.
(медицина)
  • Болният беше настанен в специален изолаторен блок.

Антоними на изолаторен

Как се пише изолаторен

Думата се пише с о (изо-), следвайки чуждия си произход (iso-).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:isolateur
Заета чрез западноевропейските езици (фр. isolateur, от итал. isolatore), произлизаща от латинския корен 'insula' (остров), в смисъл на 'отделяне', 'осамотяване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изолаторна лента
  • изолаторна верига
  • изолаторен блок
изолаторен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник