изобретател
[izobrɛˈtatɛl]
изобретател значение:
1. (пряко) Човек, който е създал ново техническо устройство, метод или технология; автор на изобретение.
- Ударение
- изобрета̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-бре-та-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изобретатели
Примери за използване на изобретател
(пряко)
- Томас Едисън е плодовит изобретател с над 1000 патента.
- Българският изобретател представи новия си двигател на изложението.
Синоними на изобретател
Как се пише изобретател
Пише се с е в корена (брет), проверимо с думата 'изобретение'.
Етимология
Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:изобрести
От глагола 'изобретя' (откривам, създавам нещо ново). Коренът 'брет-' е сроден с 'обрета' (намирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик изобретател
- признат изобретател
- патент на изобретател
Популярни търсения и запитвания за изобретател
какво е изобретател, изобретател или изобритател, изобретател или йзобретател, изобретател или изубретател, изобретател или изобретътел, изобритател или йзобретател, изобритател или изубретател, изобритател или изобретътел, йзобретател или изубретател, йзобретател или изобретътел, изубретател или изобретътел