Енциклопения на българския език

измърморя

[izmɐrˈmɔrʲɐ]

измърморя значение:

1. (общо) Произнасям нещо тихо, неясно и недоволно; смутолевям.
2. (разговорно) Нахоквам, скарвам се набързо или тихо на някого.
Ударение
измърмо̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-мър-мо-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
измърморвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измърморя

(общо)
  • Тя измърмори някакво извинение и избяга.
  • Старецът измърмори нещо под носа си.
(разговорно)
  • Учителят му измърмори за закъснението.

Антоними на измърморя

Как се пише измърморя

Грешни изписвания: измарморя, йзмърморя, измърмуря
Пише се с ъ в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мърморя
Звукоподражателен корен. Представката 'из-' придава смисъл на еднократност или завършеност на произнасянето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • измърморя под носа си
  • измърморя името
измърморя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник