Енциклопения на българския език

измитам

[izˈmitɐm]

измитам значение:

1. (пряко) Чистя, отстранявам боклук или прах с помощта на метла.
2. (преносно) Прогонвам, отстранявам някого грубо или категорично.
Ударение
измѝтам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ми-там
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
измета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измитам

(пряко)
  • Всеки ден баба измита двора с голямата брезова метла.
  • Трябва да измиташ стаята редовно.
(преносно)
  • Охраната бързо измита хулиганите от заведението.
  • Новият директор ще измита корумпираните служители.

Как се пише измитам

Грешни изписвания: изметам, йзмитам, измйтам, измитъм

Коренната гласна се променя от 'е' (в мета, измета) на 'и' (в измитам) при образуването на несвършен вид.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мести
Образувано от представка 'из-' и глагола 'мета' (старобълг. мести). Формата 'измитам' е за несвършен вид с вторично имперфективиране чрез суфикс '-ам' и редуване на гласната е/и.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • измитам пода
  • измитам боклука
  • измитам двора