мета
[mɛˈtɤ]
мета значение:
1. (битово) Почиствам повърхност (под, двор и др.) чрез събиране на боклука с метла.
- Ударение
- мета̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ме-та
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- помета
Примери за използване на мета
(битово)
- Всяка сутрин тя мета двора, за да е чисто.
- Чистачът метеше падналите есенни листа.
Антоними на мета
Как се пише мета
Грешни изписвания: мита
Основната гласна в корена е е (от метла). Формата за 1 л. ед.ч. е мета, а за 3 л. мн.ч. е метат.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мести
Наследник на старобългарския глагол мести (почиствам, помитам). Сродна с 'метла'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мета пода
- мета улицата
Фразеологизми:
- нова метла чисто мете