Енциклопения на българския език

изменничка

[izmɛnˈnit͡ʃkɐ]

изменничка значение:

1. (пряко) Жена, която е извършила предателство спрямо отечество, кауза или организация.
2. (лични отношения) Жена, която е нарушила съпружеска или любовна вярност; прелюбодейка.
Ударение
измѐнничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-мен-нич-ка
Род
женски
Мн. число
изменнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изменничка

(пряко)
  • Тя бе обявена за изменничка на родината и прогонена.
  • Историята рядко прощава на доказана изменничка.
(лични отношения)
  • Той не можа да прости на своята изменничка и подаде молба за развод.

Антоними на изменничка

Как се пише изменничка

Грешни изписвания: изменичка, йзменничка, изменнйчка

Думата се пише с двойно нн. Това се получава при сливането на корена измен- и наставката -ничка (или -ник).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:измѣна
Произлиза от съществителното „измяна“ (промяна, предателство) и корена „мен-“. Формирана чрез наставката за деятел -ник (м.р.) -> -ничка (ж.р.).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подла изменничка
  • изменничка на родината