Енциклопения на българския език

изработя

[izrɐˈbɔtʲɐ]

изработя значение:

1. (производство) Създам нещо (предмет, план, документ) чрез труд и усилия; произведа.
2. (финанси) Спечеля определена сума пари чрез полагане на труд.
Ударение
израбо̀тя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ра-бо-тя
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
изработя се
Видова двойка
изработвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изработя

(производство)
  • Майсторът обеща да изработя мебелите до края на месеца.
  • Трябва да изработя стратегия за развитие на отдела.
(финанси)
  • Успях да изработя достатъчно средства за новата кола.
  • Ще изработя дълга си с извънредни часове.

Антоними на изработя

Как се пише изработя

Думата завършва на -я (1 л. ед.ч.). При спрежение в 3 л. ед.ч. окончанието е -и (изработи).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:работа
Представка 'из-' (изчерпване на действието или резултат) + 'работя'. Коренът е общославянски *orbota (тежък труд, робство), който в съвременния език означава труд, дейност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изработя план
  • изработя детайл
  • изработя пари
  • изработя навик
Фразеологизми:
  • изработя някого