изломотя
[izloˈmɔtʲɐ]
изломотя значение:
1. (пряко) Изговарям нещо бързо, неясно или тихо; измърморвам.
- Ударение
- изломо̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ло-мо-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изломотване (същ.)
Примери за използване на изломотя
(пряко)
- Той изломоти някакво извинение и бързо напусна стаята.
- Старицата изломоти молитва под носа си.
Антоними на изломотя
Как се пише изломотя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ломотя
От глагола 'ломотя' (говоря неясно, мърморя), който е звукоподражателен, с представка 'из-', маркираща завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изломотя извинение
- изломотя нещо