Енциклопения на българския език

изгряване

[izˈgrjavɐnɛ]

изгряване значение:

1. (астрономия) Процесът на появяване на небесно тяло (Слънце, Луна, звезди) над хоризонта.
2. (преносно) Началото на проява на чувство, надежда или слава.
Ударение
изгря'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-гря-ва-не
Род
среден
Мн. число
изгрявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изгряване

(астрономия)
  • Наблюдавахме изгряването на слънцето от върха на планината.
  • Времето между изгряването и залязването на луната беше кратко.
(преносно)
  • Видях изгряването на надежда в очите ѝ.
  • Това беше изгряването на нова звезда на музикалната сцена.

Синоними на изгряване

Антоними на изгряване

Как се пише изгряване

Грешни изписвания: изгреване, йзгряване, изгрявъне
Пише се с я (променливо я), тъй като в тази позиция е под ударение и пред сричка, съдържаща твърда гласна (а) или 'ъ/о'. Глаголът е 'изгрявам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:грѣти
Произлиза от глагола 'изгрявам', съставен от представка 'из-' (движение навън/поява) и корен 'грея' (светя, топля).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изгряване на слънцето
  • повторно изгряване
изгряване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник