извоюване
[izvoˈjuvanɛ]
извоюване значение:
1. (военно дело/политика) Постигане на победа, териториална придобивка или независимост чрез военни действия или активна борба.
2. (преносно) Постигане на права, привилегии или успехи с много усилия и настойчивост.
- Ударение
- извою̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-во-ю-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- извоювания
Примери за използване на извоюване
(военно дело/политика)
- Извоюването на независимостта е дълъг исторически процес.
- Битката завърши с извоюване на стратегическа позиция.
(преносно)
- Синдикатите настояват за извоюване на по-високи заплати.
- Извоюването на доверието на клиентите отнема години.
Синоними на извоюване
Антоними на извоюване
Как се пише извоюване
След гласна 'о' се пише 'ю', когато се чува звукът [йу]. Не се пише 'йу'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воинъ
От глагола 'извоювам', който произлиза от съществителното 'война' (борба, битка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- извоюване на свобода
- извоюване на права
- извоюване на победа