Енциклопения на българския език

добиване

[doˈbivanɛ]

добиване значение:

1. (общо) Процесът на получаване или придобиване на нещо чрез търсене, работа или усилие.
2. (индустрия) Извличане на полезни изкопаеми или ресурси от земните недра или от други източници.
Ударение
добѝване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-би-ва-не
Род
среден
Мн. число
добивания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добиване

(общо)
  • Добиването на информация по случая се оказа трудно.
  • Незаконното добиване на лични данни е престъпление.
(индустрия)
  • Добиването на въглища в региона е основен поминък.
  • Технологии за добиване на шистов газ.

Антоними на добиване

Как се пише добиване

Грешни изписвания: дубиване, добйване, добивъне
Думата се пише с о в корена (доб-), тъй като произлиза от глагола добивам. Окончанието е -не, характерно за отглаголните съществителни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добити
Отглаголно съществително от глагола 'добивам'. Коренът е със славянски произход, свързан с идеята за придобиване, получаване или извличане чрез усилие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добиване на енергия
  • добиване на злато
  • добиване на гражданство