избуявам
[izbuˈjkvɐm]
избуявам значение:
1. (ботаника) За растение – раста бързо, нависоко и нашироко, развивам се обилно (често за плевели или треви).
2. (преносно) Развивам се прекомерно, ставам необуздан, проявявам се силно (за чувства, пороци или поведение).
- Ударение
- избуя'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бу-я-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- избуя
Примери за използване на избуявам
(ботаника)
- Тревата в двора избуява след дъждовете.
- Плевелите избуяват, ако не се грижиш за градината.
(преносно)
- В него избуява гняв, който трудно контролира.
- Престъпността избуява в условия на беззаконие.
Синоними на избуявам
Антоними на избуявам
Как се пише избуявам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буй
Произлиза от корена *буй* (буен, силен, див) с представка *из-* и наставка *-явам*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избуява трева
- избуява конфликт