зрелост
[ˈzrɛɫost]
зрелост значение:
1. (биология) Състояние на организъм, който е завършил своя растеж и развитие; етап на пълна функционалност (напр. полова зрелост).
2. (преносно) Висока степен на развитие на умствени, духовни или професионални качества; мъдрост и опит.
- Ударение
- зре'лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зре-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на зрелост
(биология)
- Растенията достигат пълна зрелост в края на лятото.
- Половата зрелост при този вид настъпва на втората година.
(преносно)
- Постъпката му показа политическа зрелост.
- Творческата зрелост на писателя личи в последните му творби.
Синоними на зрелост
Антоними на зрелост
Как се пише зрелост
Думата се пише с променливо я/е. В случая е с е, защото следващата сричка съдържа меката гласна 'о' (в наставката -ост) не води до промяна в 'я', но формата произлиза от зрял (където е под ударение пред твърда сричка). Тук ударението е на корена, но по правило се утвърждава 'е' в абстрактното съществително в книжовния език (срв. зрял - зрелост).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зрѣлъ
Произлиза от прилагателното „зрял“, което е свързано с глагола „зреят“. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпит за зрелост
- полова зрелост
- политическа зрелост
Фразеологизми:
- атестат за зрелост