Енциклопения на българския език

звънна

[ˈzvɤnːɐ]

звънна значение:

1. (пряко) Издам кратък, ясен металически звук (веднъж или за кратко).
2. (разговорно) Обадя се по телефона (позвъня).
Ударение
звъ̀нна
Част на речта
глагол
Сричкоделение
звън-на
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
звъня
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на звънна

(пряко)
  • Чашата звънна, когато се удари в масата.
  • В тишината звънна монета.
(разговорно)
  • Ще ти звънна по-късно, сега съм зает.
  • Никой не звънна на вратата.

Как се пише звънна

Грешни изписвания: звъна, звънях, свънна
Пише се с двойно н (нн), тъй като коренът завършва на 'н' (звън), а наставката за свършен вид започва с 'н' (-на).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѧнъ
Произлиза от ономатопоетичния (звукоподражателен) корен 'звън', имитиращ метален звук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звънна по телефона
  • звънна на вратата
  • ушите ми звъннаха
Фразеологизми:
  • звънна ми в главата