Енциклопения на българския език

позвъня

[pozvɐˈnʲa]

позвъня значение:

1. (комуникации) Обаждам се на някого по телефон.
2. (пряко) Предизвиквам звън (чрез звънец или друг уред) за кратко време, обикновено за да сигнализирам присъствието си.
Ударение
позвъня̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-звъ-ня
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
позвънявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на позвъня

(комуникации)
  • Ще ти позвъня веднага щом пристигна.
  • Никой не позвъни цяла вечер.
(пряко)
  • Пощальонът позвъни на вратата два пъти.

Как се пише позвъня

Грешни изписвания: позвъна, пузвъня, позваня
Глаголът е от II спрежение и в 1 л. ед.ч. завършва на (позвъня), а не на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:звъня
Префигирана форма на глагола 'звъня' (старобългарски *zvoniti) с представка 'по-', означаваща завършеност или кратковременност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • позвъня на вратата
  • позвъня по телефона
позвъня : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник