Енциклопения на българския език

заслужен

[zɐˈsluʒɛn]

заслужен значение:

1. (пряко) Който е постигнат с труд, достойнство или качества; който е справедлив спрямо положените усилия.
2. (официално) Почетно звание за дейци на изкуството, науката или спорта (предимно в миналото или в специфични контексти).
Ударение
заслу̀жен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-слу-жен
Род
мъжки
Мн. число
заслужени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заслужен

(пряко)
  • Той излезе в заслужен отпуск след тежкия проект.
  • Получи заслужена награда за своя принос към науката.
(официално)
  • На тържеството присъстваше и Заслужилият майстор на спорта Иван Иванов.

Антоними на заслужен

Как се пише заслужен

Грешни изписвания: заслужан, зъслужен, засложен
В мъжки род, единствено число, окончанието е -ен (променливо 'я' не се прилага тук).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:служа
Страдателно причастие от глагола 'заслужа', образувано с корен 'служ' и представка 'за'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заслужена почивка
  • заслужена награда
  • заслужен майстор на спорта
  • по заслуги