запустяване
[zɐpuˈstʲavɐnɛ]
запустяване значение:
1. (пряко) Процес на превръщане на населено място, сграда или земя в необитаемо, изоставено и буренясало място.
2. (медицина) Занемаряване на болест или здравословно състояние, което води до влошаване.
- Ударение
- запустя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пус-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запустявания
Примери за използване на запустяване
(пряко)
- Миграцията към градовете води до постепенно запустяване на селата в планинските райони.
(медицина)
- Запустяването на раната доведе до сериозна инфекция.
Синоними на запустяване
Антоними на запустяване
Как се пише запустяване
В корена се пише у (от пуст), а не 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустъ
От прилагателното 'пуст' (празен). Отглаголно съществително от 'запустявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно запустяване
- запустяване на нивите