Енциклопения на българския език

запичане

[zaˈpitʃanɛ]

запичане значение:

1. (кулинария) Кратка топлинна обработка на хранителен продукт във фурна или на котлон, обикновено до получаване на коричка.
2. (медицина) Състояние на затруднено изхождане; констипация.
3. (техника) Блокиране на движещ се детайл поради прегряване, замърсяване или липса на смазване.
Ударение
запѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пи-ча-не
Род
среден
Мн. число
запичания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запичане

(кулинария)
  • Рецептата изисква предварително запичане на месото.
  • Лекото запичане на ядките засилва аромата им.
(медицина)
  • Някои лекарства могат да предизвикат запичане като страничен ефект.
(техника)
  • Получи се запичане на буталните пръстени в двигателя.

Антоними на запичане

Как се пише запичане

Коренната гласна е 'и' (запичам), а не 'е' (запека), тъй като съществителното се образува от основата на несвършения вид на глагола.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:pekti
Произлиза от глагола 'пека' (старобългарски *pekti). Формата е отглаголно съществително от несвършения вид 'запичам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко запичане
  • запичане на фурна
  • средство против запичане