Енциклопения на българския език

препичане

[prɛˈpitʃɐnɛ]

препичане значение:

1. (кулинария) Печене на хранителен продукт повече от необходимото или повторно печене (напр. на хляб за сухари).
2. (общо) Продължително излагане на слънце или топлина (за тяло).
3. (производство на алкохол) Повторна дестилация на ракия за повишаване на градуса.
Ударение
препѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-пи-ча-не
Род
среден
Мн. число
препичания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на препичане

(кулинария)
  • Лекото препичане на филийките им придава чудесен вкус.
(общо)
  • Препичането на слънце в обедните часове е опасно за кожата.
(производство на алкохол)
  • Днес ще се занимаваме с препичането на джибрите за двоен препек.

Синоними на препичане

Как се пише препичане

Грешни изписвания: припичане, препйчане, препичъне
Когато означава действие за повторност или прекомерност (чрез огън), се пише пре-. Когато е само 'греене на слънце', често се среща и дублетно като 'припичане', но 'препичане' е основната форма за 'печене'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пека
Отглаголно съществително от 'препичам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • препичане на хляб
  • препичане на слънце
  • препичане на ракия