Енциклопения на българския език

замирам

[zaˈmiram]

замирам значение:

1. (пряко) Преставам да се движа, да функционирам или да издавам звук; утихвам напълно.
2. (преносно) Губя жизненост, интензитет или сила (за чувства, спомени, процеси).
3. (биология/медицина) За организъм или плод: спирам да се развивам, загивам бавно.
Ударение
замѝрам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ми-рам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
замра
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на замирам

(пряко)
  • Шумът от улицата постепенно замираше с настъпването на нощта.
  • Сърцето ми замира от страх, когато чуя тази история.
(преносно)
  • Любовта им не замира въпреки разстоянието.
  • Търговията в региона замира поради икономическата криза.
(биология/медицина)
  • Плодът е замязъл (замира) в ранна фаза на бременността.

Как се пише замирам

Коренната гласна е и (замирам), тъй като е от несвършен вид (срв. с 'замра' - свършен вид).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*zamirati
Образувано от префикса 'за-' (начало или изчерпване на действие) и корена 'мира' (свързан със смърт, покой, утихване). Сродно със старобългарското 'оумрѣти'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • замирам от страх
  • замирам от възхищение
  • животът замира
Фразеологизми:
  • сърцето ми замира