Енциклопения на българския език

залък

[ˈzalək]

залък значение:

1. (пряко) Късче хляб или друга храна, обикновено колкото за едно сдъвкване.
2. (преносно) Препитание, средства за преживяване (обикновено изкарвани с труд).
Ударение
за̀лък
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-лък
Род
мъжки
Мн. число
залъци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на залък

(пряко)
  • Детето изяде последния залък от филията.
  • Заседна ми залък на гърлото.
(преносно)
  • Цял живот се е трудил за един залък хляб.
  • Не им отнемай залъка.

Синоними на залък

Как се пише залък

Грешни изписвания: залак, залкъ, зълък
Думата съдържа непостоянно ъ. В единствено число се пише залък, но в множествено число гласната изпада или се променя (в зависимост от диалекта, но книжовното е залъци, където 'ъ' се запазва в корена пред наставката, но в членувана форма на ед.ч. е залъка/залъкът).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*za-olkъ
Образувано от представката *za- и корен, свързан с преглъщане или алчност (*olkъ). Сродно с диалектното 'лаком' и 'гълтам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • залък хляб
  • горчив залък
Фразеологизми:
  • деля си залъка
  • броя залъците на някого
  • залък да не стане
  • пресяда ми залъкът