Енциклопения на българския език

препитание

[prɛpiˈtaniɛ]

препитание значение:

1. (пряко) Средства, необходими за съществуване и издръжка на живота (храна, пари, подслон); начин за осигуряване на тези средства.
Ударение
препита̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-пи-та-ни-е
Род
среден
Мн. число
препитания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на препитание

(пряко)
  • Семейството едва намираше средства за препитание през тежката зима.
  • Земеделието е основен източник на препитание в този регион.

Синоними на препитание

Как се пише препитание

Пише се с е в първата сричка – представката е пре- (прехвърляне, преминаване през времето), а не при-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:препитам
Отглаголно съществително от 'препитам' (да нахраня, да издържам), производно на 'питам' (в старинното значение на храня, кърмя - срв. 'питателен').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • средства за препитание
  • изкарвам си препитанието
  • осигурявам препитание