Енциклопения на българския език

закърняване

[zɐkɐrnˈjavɐnɛ]

закърняване значение:

1. (биология/медицина) Процес на спиране на растежа и развитието на орган или тъкан, което води до намаляване на размерите и загуба на функциите им; атрофия.
2. (преносно) Загуба на чувство, способност или морално качество поради неупотреба или занемаряване.
Ударение
закърня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-кър-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
закърнявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закърняване

(биология/медицина)
  • При липса на физическа активност се наблюдава закърняване на мускулатурата.
  • Еволюцията е довела до закърняване на опашката при човека.
(преносно)
  • Дългото отшелничество доведе до закърняване на социалните му умения.
  • Наблюдаваме пълно закърняване на чувството за отговорност у управляващите.

Антоними на закърняване

Как се пише закърняване

Думата се пише слято. Съдържа променливо Я (в случая се пише с я пред сричка, съдържаща 'а/ъ', произлизащо от несвършения глагол 'закърнявам').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:закърнея
Отглаголно съществително име от глагола 'закърнея' (спирам да се развивам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • закърняване на органи
  • закърняване на чувства