Енциклопения на българския език

законно

[zaˈkɔnno]

законно значение:

1. (пряко) По начин, който е в съответствие със закона; правомерно, легално.
2. (преносно) С основание, с право, оправдано.
Ударение
зако̀нно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
за-кон-но
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на законно

(пряко)
  • Фирмата действа напълно законно на пазара.
  • Той притежава оръжието законно.
(преносно)
  • Тя се гордее законно с успехите на децата си.
  • Ние законно изискваме обяснение за случилото се.

Как се пише законно

Грешни изписвания: законо, законну, зъконно, закунно
Думата се пише с двойно н (нн), тъй като е образувана от прилагателното законен (завършващо на -нен) в среден род или като наречие. Правило: закон + но.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:законъ
Наречие, образувано от прилагателното 'законен', което произлиза от съществителното 'закон'. Коренът 'кон' (начало, ред, граница) е древен индоевропейски, свързан с установения ред.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • притежавам законно
  • действам законно
  • законно избран