законник
[zɐˈkɔnnik]
законник значение:
1. (Право (историческо/остаряло)) Сборник със закони; кодекс.
2. (Религия / Преносно) Човек, който строго и педантично спазва буквата на закона или правилата, често без да влага дух или разбиране (алюзия към библейските законници/фарисеи).
- Ударение
- зако̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кон-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- законници
Примери за използване на законник
(Право (историческо/остаряло))
- Крумовият законник е един от първите писмени правни паметници в България.
- Той отвори стария църковен законник.
(Религия / Преносно)
- Той бе сух законник, който не проявяваше милост.
- Фарисеите и законниците се противопоставяли на учението.
Как се пише законник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:закон
Образувана от съществителното 'закон' + наставката за предмети или лица '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наказателен законник
- граждански законник