Енциклопения на българския език

педант

[pɛ'dant]

педант значение:

1. (общо) Човек, който е прекалено, дори досадно взискателен към спазването на дребни подробности, ред и формални правила.
Ударение
педа̀нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пе-дант
Род
мъжки
Мн. число
педанти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на педант

(общо)
  • Като редактор той е страшен педант – забелязва и най-малката пунктуационна грешка.
  • Трябва да си педант в работата с документи, за да няма грешки.

Антоними на педант

Как се пише педант

Грешни изписвания: пидант, педънт
Думата се пише с е в първата сричка (от латински/гръцки корен, свързан с ped-).

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:pedante
През френски (pédant) или немски (Pedant), от италиански 'pedante', което първоначално е означавало 'учител' (връзка с педагогика).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям педант
  • изключителен педант

Популярни търсения и запитвания за педант

педант : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник