Енциклопения на българския език

заковавам

[zɐkoˈvavɐm]

заковавам значение:

1. (пряко) Прикрепвам нещо здраво към друго чрез забиване на гвоздеи (пирони).
2. (пряко) Затварям отвор (прозорец, врата, сандък) чрез забиване на дъски с пирони.
3. (преносно) Спирам някого на място, стъписвам го или го поразявам с думи или поглед.
Ударение
закова̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ко-ва-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
закова
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заковавам

(пряко)
  • Майсторът заковаваше дъските на пода.
  • В момента заковавам картината на стената.
(пряко)
  • Преди зимата те заковават прозорците на вилата.
(преносно)
  • Нейният отговор го заковаваше на място всеки път.
  • Този въпрос ме заковава.

Антоними на заковавам

Как се пише заковавам

Коренът е ков (от кова), затова се пише с о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kovati
От корен 'кова' с наставка за несвършен вид '-авам' и представка 'за-', указваща прикрепване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заковавам с пирони
  • заковавам на място
Фразеологизми:
  • заковавам вниманието