Енциклопения на българския език

зашеметявам

[zaʃɛmɛˈtʲavam]
Ударение
зашеметя̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ше-ме-тя-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
зашеметя
Докладвай грешка в описанието

Как се пише зашеметявам

Пише се с 'е' във втората сричка (от шемет).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:шемет
Глагол, производен от съществителното 'шемет' (виене на свят, главозамайване), което е със славянски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зашеметявам с красота
  • зашеметяващ успех