Енциклопения на българския език

заключа

[zɐˈklʲut͡ʃɐ]

заключа значение:

1. (пряко) Затварям врата, катинар или друго устройство посредством ключ, така че да не може да се отвори свободно.
2. (преносно) Стигам до логически извод въз основа на разсъждения или факти; правя умозаключение.
3. (преносно) Затварям, преграждам път или достъп (често в изрази като „заключа границите“).
Ударение
заклю̀ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-клю-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
заключвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заключа

(пряко)
  • Трябва да заключа вратата, преди да изляза.
  • Заключи парите в сейфа.
(преносно)
  • От думите му мога да заключа, че не е съгласен с предложението.
(преносно)
  • Силният снеговалеж заключи прохода за автомобили.

Антоними на заключа

Как се пише заключа

Грешни изписвания: закльоча, заключам, зъключа
Думата се пише с ю след л. Като глагол от II спрежение, формата за 1 л. ед.ч. завършва на (или ), а не на -ам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ключь
Образувано от префикс „за-“ и съществителното „ключ“. Първоначалното значение е „затварям с ключ“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заключа вратата
  • да заключа
  • заключа договор (остар.)
Фразеологизми:
  • заключа си устата