заклатя
[zɐˈkɫatʲɐ]
заклатя значение:
1. (пряко) Започна да клатя, люлея или движа ритмично нещо настрани.
2. (възвратно) Започна да се движа нестабилно, да политам (за човек или предмет).
- Ударение
- закла̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-кла-тя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- заклатя се
- Видова двойка
- заклащам
Примери за използване на заклатя
(пряко)
- Вятърът заклати клоните на дърветата.
(възвратно)
- След удара боксьорът се заклати, но остана на крака.
Как се пише заклатя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клатити
От представка 'за-' (начало на действие) и 'клатя'. Коренът е сродни с думи за движение и люлеене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заклатя глава (в знак на отрицание)
- заклатя се от вятъра