Енциклопения на българския език

закачка

[zɐˈkat͡ʃkɐ]

закачка значение:

1. (пряко) Лека, добронамерена шега или дразнене, насочена към някого; флирт или остроумие в разговор.
2. (рядко) Нещо, което служи за закачане или привличане на вниманието; дребен детайл или затруднение.
Ударение
зака̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-кач-ка
Род
женски
Мн. число
закачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закачка

(пряко)
  • Разговорът им беше пълен с весели закачки.
  • Тя прие думите му като безобидна закачка.
(рядко)
  • В този договор има скрита закачка, внимавай.

Антоними на закачка

Как се пише закачка

Грешни изписвания: закашка, зъкачка, закъчка

Пише се с ч, защото произлиза от глагола закачам. Проверка: 'закачи'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:закачам
Дериват от глагола *закачам* (в смисъл на 'дразня', 'шегувам се с някого').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безобидна закачка
  • приятелска закачка
  • пускам закачки