Енциклопения на българския език

зазвъня

[zɐzvɐˈnʲa]

зазвъня значение:

1. (пряко) Започвам да издавам звън; започвам да звъня.
2. (преносно) Започвам да говоря бързо и звънко, или в ушите се появява шум.
Ударение
зазвъня'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-звъ-ня
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
зазвънявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зазвъня

(пряко)
  • Телефонът внезапно зазвъня в тишината.
  • Камбаните зазвъняха празнично.
(преносно)
  • В ушите ми зазвъня от силния удар.

Синоними на зазвъня

Антоними на зазвъня

Как се пише зазвъня

Грешни изписвания: зазвъне, зъзвъня, зазваня

Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (зазвъня), а в 3 л. ед.ч. е (зазвъни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звьнъ
Представка 'за-' (начало на действие) + глагол 'звъня'. Коренът е свързан със звукоподражание на метален звук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зазвъня телефон
  • зазвъня на вратата