Енциклопения на българския език

задушлив

[zɐdoʃˈlif]

задушлив значение:

1. (пряко) Който причинява задушаване; който е наситен с вредни газове, дим или липсва чист въздух.
2. (преносно) Който потиска, ограничава свободата или създава тягостно усещане.
Ударение
задушлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-душ-лив
Род
мъжки
Мн. число
задушливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задушлив

(пряко)
  • В стаята се носеше задушлива миризма на изгоряло.
  • Въздухът в тунела беше тежък и задушлив.
(преносно)
  • Тя не можеше да понася повече задушливата атмосфера в офиса.
  • Задушливи традиции, които пречат на прогреса.

Как се пише задушлив

Грешни изписвания: задошлив, зъдушлив, задушлйв

Думата се пише с у в корена, тъй като произлиза от думата душа (дишам), а не от дошъл.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:задуша
От глагола 'задуша' (или корена 'душ' - дишам) + наставката '-лив', означаваща склонност към предизвикване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • задушлив дим
  • задушлива миризма
  • задушлива жега
  • задушлив газ