Енциклопения на българския език

заговарям

[zɐˈgɔvɐrʲɐm]

заговарям значение:

1. (пряко) Започвам да говоря с някого; обръщам се пръв с думи към някого.
2. (преносно) Започвам да обсъждам някаква тема; повдигам въпрос.
3. (етнография) Изричам заклинания или магически думи (бая) с цел лекуване или омагьосване.
Ударение
заго̀варям
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-го-ва-рям
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
заговарям се
Видова двойка
заговоря
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заговарям

(пряко)
  • Той често заговаря непознати на улицата.
  • Срамежливото дете не смееше да заговаря възрастните.
(преносно)
  • Никой не смееше да заговаря за случилото се вчера.
(етнография)
  • Старата жена заговаря водата за здраве.

Антоними на заговарям

Как се пише заговарям

Думата се пише с 'а' в корена при несвършен вид (заговарям), за разлика от 'о' при свършен вид (заговоря).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:за-говор-
Образувано от префикс 'за-' (начало на действие) и глагола 'говоря'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заговарям някого
  • заговарям за работа
заговарям : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник