Енциклопения на българския език

заглушител

[zɐɡɫuˈʃitɛɫ]

заглушител значение:

1. (техника) Устройство, което намалява силата на звука, издаван от двигател, огнестрелно оръжие или друга машина.
2. (телекомуникации) Апаратура за създаване на смущения с цел блокиране на радиосигнали или подслушвателни устройства.
Ударение
заглуши'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-глу-ши-тел
Род
мъжки
Мн. число
заглушители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заглушител

(техника)
  • Ауспухът на колата действа като заглушител на шума от двигателя.
  • Снайперистът постави заглушител на пушката си.
(телекомуникации)
  • В залата бяха включени заглушители за мобилни телефони.

Синоними на заглушител

Антоними на заглушител

Как се пише заглушител

Думата завършва на наставката -ител (а не -итал), характерна за предмети или лица, извършващи действието.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:глух
Образувано от глагола 'заглуша' + наставка '-ител' за оръдие/деятел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заглушител за пистолет
  • заглушител на сигнала