Енциклопения на българския език

удуша

[uduˈʃa]

удуша значение:

1. (пряко) Умъртвя някого или нещо чрез стискане на гърлото или спиране на достъпа на въздух; задуша до смърт.
2. (преносно) Потисна силно, унищожа или спра развитието на нещо (чувство, идея, инициатива).
Ударение
удуша̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-ду-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
удуша се
Видова двойка
удушавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удуша

(пряко)
  • Убиецът се опита да удуши жертвата си.
  • Вълкът успя да удуши овцата.
(преносно)
  • Тя се опита да удуши надигащия се гняв в себе си.

Синоними на удуша

Антоними на удуша

Как се пише удуша

Грешни изписвания: одуша, удоша

Пише се с у, тъй като представката у- означава постигане на резултат/умъртвяване, за разлика от о-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:душа
От корена 'душа' (дишам, дух) с представка у-, означаваща довеждане на действието до край (смърт).

Употреба

Фразеологизми:
  • идва ми да го удуша

Популярни търсения и запитвания за удуша