Енциклопения на българския език

завъртване

[zɐˈvɤrtvɐnɛ]

завъртване значение:

1. (пряко) Действието по глагола завъртвам; еднократно или продължително движение в кръг около ос или център.
2. (преносно) Замайване на главата, загуба на равновесие (често във фрази).
Ударение
завъ'ртване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-върт-ва-не
Род
среден
Мн. число
завъртвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завъртване

(пряко)
  • Рязкото завъртване на волана предотврати удара.
  • С едно завъртване на ключа двигателят заработи.
(преносно)
  • Почувства леко завъртване на главата от височината.

Как се пише завъртване

Думата се пише с ъ в корена (върт) и окончание -не за отглаголни съществителни. Формата 'завъртване' идва от несвършения вид 'завъртвам', докато 'завъртане' идва от 'завъртам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врътѣти
Произлиза от глагола 'завъртвам', който е префиксална производна на старобългарския корен за въртене. Наставката '-не' формира отглаголно съществително име, означаващо самия процес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завъртване на главата
  • завъртване на 180 градуса
  • завъртване на кранчето