Енциклопения на българския език

завоня

[zɐvoˈnʲa]

завоня значение:

1. (пряко) Започвам да излъчвам силна, неприятна миризма (смрад).
Ударение
завоня'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-во-ня
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
завонявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завоня

(пряко)
  • От кухнята завоня на изгоряло.
  • Боклукът завоня ужасно в жегата.

Синоними на завоня

Антоними на завоня

Как се пише завоня

Грешни изписвания: завоне, зъвоня, завуня
Глаголът е от II спрежение. В 3 л. ед.ч. и 2 л. мн.ч. окончанието е меко 'я' (завоня), а не 'е'. Проверка с формата за 1 л. ед.ч. - 'завоня' (аз).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:воня
Сложен глагол от представка 'за-' (начало) + 'воня' (издавам лоша миризма). Сродна с думи за миризма в други славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завоня на мърша
  • завоня на изгоряло