Енциклопения на българския език

заухая

[zɐuˈxajɐ]

заухая значение:

1. (Пряко) Започвам да излъчвам приятна миризма (аромат).
Ударение
зауха́я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-у-ха-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заухая

(Пряко)
  • Цялата градина зауха на рози и люляк.
  • Щом отвориха фурната, кухнята зауха на прясно изпечен хляб.

Синоними на заухая

Антоними на заухая

Как се пише заухая

Грешни изписвания: заохая, зъухая, заухъя
Пише се с у (от ухая). В 3 л. ед.ч. минало свършено време формата е зауха.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оухати
Представка 'за-' (начало) + 'ухая' (мириша хубаво). Коренът е свързан с 'дух', 'дъх' (старобълг. доухъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зауха приятно
  • зауха на пролет