Енциклопения на българския език

завъртя

[zɐvɐrˈtʲa]

завъртя значение:

1. (пряко) Привеждам нещо в кръгово движение; накарам да се върти.
2. (преносно/разговорно) Започвам да се занимавам активно с някаква дейност (търговия, интриги) или започвам връзка с някого.
3. (фразеологично) Удрям някого силно (плесница).
Ударение
завъртя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-вър-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
завъртя се
Видова двойка
завъртам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завъртя

(пряко)
  • Детето завъртя пумпала на пода.
  • Той завъртя ключа в бравата.
(преносно/разговорно)
  • Тя завъртя успешен бизнес с имоти.
  • Той завъртя любовна афера с колежката си.
(фразеологично)
  • Такъв шамар му завъртя, че му падна шапката.

Антоними на завъртя

Как се пише завъртя

Грешни изписвания: завърта, зъвъртя, завартя
Глаголът е от II спрежение. В 3 л., ед.ч. минало свършено време формата е завъртя (вчера той завъртя), докато сегашно време на несвършения вид е завърта (сега той завърта).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врътети
От представка 'за-' и корена 'върт' (въртя), наследник на старобългарския глагол 'врътети'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завъртя глава (на някого)
  • завъртя волана
  • завъртя търговия
Фразеологизми:
  • завъртя ми се свят
  • завъртя главата на някого
завъртя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник