забуча
[zɐˈbut͡ʃɐ]
забуча значение:
1. (пряко) Втиквам, забивам нещо остро в друго нещо; поставям нещо изправено чрез забиване.
2. (разговорно) Слагам, захвърлям нещо някъде небрежно (често така, че да е трудно за намиране).
- Ударение
- забу̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-бу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- забучвам
Примери за използване на забуча
(пряко)
- Градинарят забуча колчетата за доматите в земята.
- Тя забуча иглата в възглавничката.
(разговорно)
- Къде си забуча ключовете, не мога да ги намеря цял час?
Как се пише забуча
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Префигирана форма на 'буча' (сродно с 'бода'). Коренът е свързан с пронизване, втикване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- забуча кол
- забуча нож
Фразеологизми:
- забуча поглед в земята