забуботя
[zaboˈbɔtʲɐ]
забуботя значение:
1. (пряко) Започвам да издавам глух, тътнещ, монотонен шум (за огън, двигател, гръм и др.).
- Ударение
- забубо̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-бу-бо-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на забуботя
(пряко)
- Печката бързо забуботя, след като хвърлиха сухите дърва.
- В далечината забуботя гръм и небето притъмня.
Как се пише забуботя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буботя
Префикс 'за-' (начало на действие) + ономатопеичен (звукоподражателен) глагол 'буботя', имитиращ глух, нисък звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- забуботя огънят
- забуботя двигателят