Енциклопения на българския език

жлъчка

[ˈʒɫɤt͡ʃkɐ]

жлъчка значение:

1. (анатомия) Орган (жлъчен мехур) в тялото на човек и гръбначни животни, прикрепен към черния дроб, в който се събира жлъчният сок.
2. (физиология) Горчива жълто-зеленикава течност, отделяна от черния дроб, която подпомага храносмилането.
3. (преносно) Злоба, яд, огорчение, които се изливат в думи или действия.
Ударение
жлъ'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
жлъч-ка
Род
женски
Мн. число
жлъчки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жлъчка

(анатомия)
  • Операцията за отстраняване на жлъчката мина успешно.
(физиология)
  • При повръщане усети горчивия вкус на жлъчка.
(преносно)
  • Думите му бяха пълни с жлъчка и омраза.

Антоними на жлъчка

Как се пише жлъчка

Грешни изписвания: жлучка, жличка, жлачка
Думата се пише с ъ (жлъчка) и звучна съгласна ж в началото.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*žьlčь
Свързано с корена за цвят 'жълт'. Първоначалното значение е 'жълто-зелена течност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спукана жлъчка
  • камъни в жлъчката
  • изливам си жлъчката
Фразеологизми:
  • пуквам се от жлъчка
жлъчка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник